Cyrilometodějský kult v historické paměti bulharsko-makedonského obrození

Андрейчин, Л.: Из историята на нашето езиково строителство, Народна просвета, София 1977.

Ангелов, Б.: Кирил и Методий. Славянски и български просветители, Държавно издателство "Народна просвета", София 1977.

Априлов, В.: Денница ново-болгарскаго образования. Часть первая, Въ Городской типографiи, Одесса 1841.

Brtáň, R.: Barokový slavizmus: porovnávacia štúdia z dejín slovanskej slovesnosti, Tranoscius Liptovsky Sv. Mikuláš 1939.

Чешмеджиев, Д.: Кирил и Методий в българската историческа памет през средните векове, Академични издателство "Проф. Марин Дринов", София 2001.

Данова, Н.: Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век, Издателство на Българската академия на науките, София 1994.

Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия: в четири тома. Том I (А–З), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1985.

Динеков, П. (ed.): Кирило-методиевска енциклопедия : в четири тома. Том II (И–О), Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1995.

Динеков, П. (ed.): Прослава на Кирил и Методий, Български писател, София 1963.

Дриновъ, М.: Отецъ Паисий, неговото време, неговата история и ученицитѣ му, in: Периодическо списание, год. I, кн. IV, Браила 1871, s. 3–26.

Гандев, Х.: Фактори на Българското възраждане 1600–1830, Българска книга, София 1943.

Гандев, Х.: Ранно възраждане 1700–1860: Студия от Христо Гандевъ. Studia Historico-Philologica Serdiciensia, София 1939

Гандев, Х.: Проблеми на Българското възраждане, Наука и изкуство, София 1976.

Hauptová, Z. – Bechyňová, V. (eds.): Zlatý věk bulharského písemnictví: výbor textů od X. do počátků XV. století. Vyšehrad, Praha 1982.

Hroch, M.: V národním zájmu. Požadavky a cíle evropských národních hnutí devatenáctého století v komparativní perspektivě, Nakladatelství Lidové noviny, Praha 1999.

Игов, С.: История на българската литература, Сиела, София 2002.

Ивановъ, Й. (ed.): Исторiя славѣноболгарская собрана и нареждена Паисiемъ iеромонахомъ, Държавна печатница, София 1914.

Косев, Д. – Бурмов, А. – Христов, Х. и кол. (eds.): Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска, Издателство на Българската академия на науките, София 1962.

Леков, Д. (ed.): Райко Жинзифов : За обща майка, за България…, Български писател, София 1969.

Мишкова, Д. (ed.): Балканският XIX век. Други прочити, Рива, София 2006.

Macura, V.: Znamení zrodu. České národní obrození jako kulturní typ, H&H, Jinočany 1995.

Николова, С. (ed.): Кирило-Методиевска библиография (1516–1934), Кирило-Методиевски научен център, София 2003.

Паисий Хилендарски: История славянобългарска. Зографска чернова. 1762 (факсимилно издание), Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" – Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София 1998.

Петканова, Д.: Константин-Кирил. Денница на славянския род, Държавно издателство "Народна Просвета", София 1983.

Петканова, Д. (ed.): Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, Издателство "Абагар", Велико Търново 2003.

Рошковска, А.: Захари Зограф, Издателство Знание, Стара Загора 1994.

Симеонова, Г.: Денят на Кирил и Методий, Етнографски институт с музей при БАН, София 1994.

Таринска, С. (ed.): Христо Ботев – Събрани съчинения. Том втори. Български писател, София 1976.

Василиев, А.: Образи на Кирил и Методий в България, Издателство Български художник, София 1970.

Венелин, Ю. И.: Грамматика нынешнего болгарского наречия, Российская академия наук, Москва 1997.

Жефаровић, Х. – Месмер, Т.: Стематографија изображениј оружиј илирических (фототипско изданије), Матица Српска, Нови Сад 1961.